Пролог

Не се сещам за нищо по досадно от превзетите миньончета ,облечени в бебешко розово, с красиво гримирани личица и доволно , та предоволно много перхидрол. Но , държа да отбележа- не си мислете, че ако такава ми дойде и ми се усмихне с обещание за вечерта, ще я отпратя. Неее, да си ги нямаме такива. Като ти дават- защо да не вземеш. А и все пак съм мъж. Имам своите , така да ги нарека... потребности. Обаче когато някоя такава тръгне да ми говори- е тогава вече става друго. Колко хубаво ще е само да си мълчи и да ме радва. Ама - не! Пусти му късмет. Маникюра, прическата на пудела...пфуууу !!!!!! Не може ли още от малки да им набиват в главата , че стават само за едно единствено нещо. Е , да , тя поне не беше блондинка. Което всъщност ни най-малко не променя факта , че съм повече от ужасен. Представяте ли си аз да работя, да да работя ( моля, не търсете никакъв подтекст в глагола) с такава ... Мдааааа, иде реч за новата ми колежка. И сигурно е крайно време да поясня- не съм нито сервитьор, нито барман. Не, за бога! Аз съм ченге! От 15 години насам...Дориан Уинс. На 29. Висок около метър и деведесет. Очи-сини. Коса-черна, стигаща до раменете. Необвързан. Без роднини. Но май ви е по-интересно как може да съм ченге от 15 години насам... Не ме интересува , че ви е интересно. Мен ме интересува друго. Но на някой да му пука ?!