Първа глава

Та мисля, че след това лирическо отклонение мога да продължа да си мърморя. Тая кукличка ми се разхожда по нервите от първата секунда, когато ми я споменаха. Представяте ли си я да се справя с лошите , щото аз не! Ама сигурно има нещо страшно и опасно в секси мацка с къса розова поличка и прилепнало потниче ( няма да споменавам деколтето, защото съм професионалист) . О, и да не пропускаме-розовите ботушки на токчета.
И за капак- глуха ли е или тъпа- не мога да разбера. Аз й говоря цял следобед- а тя само кима и ми се усмихва.
Но това не е всичко- шефа вика да се държа с уважение все едно е най-добрия полицай. Как пък не!?
Хммм... и после да ми разправят, че никой не бил привилегирован, никой в панталони- бих добавил аз. Нищо де- ще я видя аз довечера, на първия разпит с Тони и бандата му. От години се опитваме да ги заловим- и нищо. Да я видя тогава!
Като се замисля- интересно ми е да знам с кого ще бачкам. Не че тя ще се задържи повече от пет дни.
И тук вече си ме представете повече от бесен- единственото, което открих за нея е Адора Туейн. На 22. Няма дори снимка. Ни-що.
Мисля, че е време да си поприказваме с шефа. Няма да я бъде тая.
****
Седях на бюрото си и нервничех , когато се почука на вратата. Бях убеден, че е шефа. Главата ме болеше зверски, но нямаше начин да му кажа " Виж ся, пич, мнооо здраво ме цепи тиквата, така че ми се разкарай поне за час-два. " Хавиер, шефът, беше висок почти колкото мен, леко мургав, с типичните мексикански черти. И нещо адски характерно- никой в службата никога не го е виждал да се усмихва, никога! С две думи - Хавиер Торес- студеният и железният .
- Някакъв проблем с малката ? - попита сухо той.
Сковах се. Не ми се случваше често. Всъщност единственият човек пред , когото се чувствах неловко понякога, е шефа.
- Не, просто...
- Просто ? Хайде, Дориан, стегни се , хлапе.
Усмихнах се. Още откакто попаднах под закрилата му ми вика така. И сега е същото.
- Виж, Хавиер, знам , че си най-добрият , просто това момиченце не ми се вписва в картинката.
И , о да , как да не й прекърша хубавото вратле като влетя в кабинета ми точно сега, без да почука ! Намръщих се, готов да се разкрещя, но реакцията на Хавиер ми дойде като студен душ, ама не просто студен, направо си беше леден. Той се усмихна , когато Адора влезе ( Боже,всички мъже ли са толкова податливи на чара на мацките, казвам " са" , защото аз- естествено- не съм. )
- Здрасти, Хави- звънливо и сладко изчурулика лейди, мятайки се на врата на шефа.
Чаках, чаках го да свъси вежди , а той моля ви се й целуна ръка все едно тя е някоя дама. Май с годинките човек наистина оглупява. Не че шефа е стар, амаааа... не е първа младост, така де. Определено като наближа 45 трябва да се гръмна. Защото не искам да стигам до тук.
- Ще ми позволиш ли аз да разпитам момчетата ? -продължи тя. Хавиер се подсмихна . В очите му се стрелкаха игриви пламъчета.
- Мисля, че трябва да попиташ Дориан, все пак ще работите двамата .